Украйна под натиск да приеме американска рамка за мир, изготвена след срещи с Русия.

🇺🇦⚔️🇺🇸 Съединените щати са дали знак на украинския президент Володимир Зеленски, че трябва да приеме изготвена от Вашингтон рамка за прекратяване на войната с Русия, която предвижда Киев да се откаже от територии и от част от оръжието си. Това съобщи преди броени минути агенция Ройтерс, позовавайки се на двама източници.

Източниците, които според Ройтерс са помолили да останат анонимни поради деликатния характер на темата, уточниха, че сред предложенията е съкращаване на числеността на украинската армия. Според тях Вашингтон иска Киев да приеме основните точки от плана.

Такъв план би бил сериозен удар за Киев в момент, когато руската армия продължава да напредва в източната част на страната, а Зеленски е изправен пред пореден корупционен скандал, а министрите на енергетиката и правосъдието бяха освободени от парламента.

По-рано днес представител от високите етажи на правителството в Киев заяви пред Reuters, че има получени „сигнали“ за пакет предложения за прекратяване на войната, които американската страна вече е обсъдила с делегация от Кремъл. Киев не е участвал в изготвянето им, подчерта източникът.

Зеленски, който в сряда водеше разговори в Турция с президента Реджеп Тайип Ердоган, утре ще се срещне с висши представители на американската армия в Киев. Признаците за подновения натиск за приключване на войната доведоха до най-голямото поскъпване на украинските държавни облигации от месеци насам.

Последният кръг от директните преговори между Киев и Москва се проведе в Истанбул през юли, а оттогава насам руските войски провеждат ежедневни щурмови операции на изток, както и масирани обстрели срещу гражданска и критична инфраструктура в украинския тил, използвайки камикадзе дронове, крилати и балистични ракети. При един такъв обстрел по-рано днес срещу жилищен блок в западния областен град Тернопил загинаха 25 цивилни, а над 80 други бяха ранени.

Опитите за подновяване на мирните преговори очевидно набират скорост, макар Москва да не дава никакви признаци, че е готова да направи отстъпки от пълните условия, които се опитва да наложи на Украйна.

Руският президент Владимир Путин отдавна настоява украинската нация да се откаже от плановете си за членство на страната си в НАТО и ЕС, а въоръжените сили на страната да се изтеглят изцяло от четирите украински области, незаконно анексирани през септември 2022 г. след провеждането на т.нар. „референдуми“

Ердоган: Решение с две държави е най-реалистичното решение за Кипър.

🇹🇷🇨🇾 Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че създаването на две държави е най-реалистичният начин за разрешаване на политическата безизходица в Кипър.

Изявлението беше направено докато Ердоган говори заедно с Туфан Ерхурман, който наскоро беше избран за президент на непризнатата Севернокипърска турска република. Той от своя страна обеща да проучи вариантите за федерално решение, отдавна подкрепяно от ООН, за прекратяване на почти 50-годишното разделение.

Турция е единствената страна, признала откъсналата се Турска република Северен Кипър, и заедно с предишния лидер на кипърските турци Ерсин Татар подкрепя политика за две държави – вариант, отхвърлян от кипърските гърци.

„Гръцко-кипърската страна вижда решението като свеждане на кипърските турци до статут на малцинство в една вече несъществуваща партньорска държава“, посочи Ердоган и добави, че вярва във формула, при която двете страни могат да живеят в мир и разбирателство на острова.

Ерхурман, на първото си задгранично посещение, което по традиция е в Турция, отбеляза, че всички страни трябва да „си вземат поука“ от неуспеха на досегашните опити.

„Турско-кипърският народ е един от двата основаващи народа на острова и този статут на моя народ не подлежи на дискусия, преговори или пазарлък. Кипърските турци притежават суверенни права над целия остров Кипър“, изтъкна той, имайки предвид и енергийните и въглеводородни ресурси.

„Никой не трябва да очаква от нас да вървим по път, по който сме вървели многократно и който не води никъде“, добави той и подчерта, че няма смисъл от преговори, ако гръцката страна не е готова да търси искрено решение.

Кипър беше разделен през 1974 г. след турска инвазия, предизвикана от кратък преврат, подкрепен от Гърция, на фона на сблъсъци между двете общности след разпада на споразумение за споделяне на властта през 1963 г. Преговорите за мир се намират в задънена улица от 2017 г.

Турция купува 20 изтребителя Eurofighter Typhoon за 8 милиарда паунда

Британският премиер Киър Стармър минава покрай почетния караул с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в Президентския дворец в Анкара, 27 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Stefan Rousseau/Pool via REUTERS

🇬🇧🤝🇹🇷 Турция сключи сделка с Обединеното кралство за закупуване на 20 нови изтребителя Eurofighter Typhoon на стойност 8 милиарда паунда, укрепвайки връзките между съюзници от НАТО и подсилвайки своята противовъздушна отбрана. Турция обяви също, че преговаря за още 24 самолета от държави от Персийския залив.

На първото си посещение в Турция от встъпването си в длъжност миналата година, британският премиер Киър Стармър подписа споразумението с президента Реджеп Тайип Ердоган, описвайки го като „исторически момент“. Ердоган заяви, че сделката може да бъде последвана от съвместни проекти в сферата на отбранителната индустрия.

Сделката, която някои експерти описаха като скъпа, идва в момент, когато Турция се стреми да използва напреднали изтребители, за да навакса своето изоставане от регионални конкуренти като Израел, който през последната година нанася мащабни удари в Близкия изток.

Междувременно Европа разчита все повече на Турция, втората по големина военна сила в НАТО и водещ износител на дронове, за укрепване на източния си фланг и потенциално за подкрепа на бъдещи мироопазващи мисии след края на войната в Украйна.

Турското министерство на отбраната съобщи още, че планира да закупи по 12 изтребителя Typhoon от Оман и Катар. Миналата седмица Ройтерс разкри, че Анкара е все по-близо до сделка за бързото придобиване на 12 броя Typhoon от Оман и Катар, за да покрие спешните си нужди, докато новите самолети от Великобритания ще пристигнат през следващите години.

Стармър уточни, че първите от 20-те изтребителя ще бъдат доставени на Анкара през 2030 г. Той разкри, че преговорите за сделката са започнали през 2023 г. и включват опция за закупуване на допълнителни самолети.

Британският премиер Киър Стармър говори с британски военнослужещи до изтребител Eurofighter Typhoon на военновъздушна база Тусас в Анкара, 27 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Stefan Rousseau/Pool via REUTERS

Бурак Йълдъръм, експерт по сигурност и отбрана със седалище в Истанбул, определи цената от 8 милиарда паунда като „безпрецедентна“ и „скандално висока“, дори в случай че сделката включва опции, боеприпаси, резервни части и обучение.

„Продават самолети на цената на фрегати. Тази сделка е чиста измама. Не може да купиш боен самолет за 400 милиона паунда – продават един самолет на цената на четири“, възмущава се Йълдъръм, цитиран от Ройтерс.

Двете страни не уточниха подробности какво точно освен самолетите е включено в сделката. През юли те сключиха предварително споразумение за закупуване на до 40 самолета Typhoon, одобрено от членовете на консорциума Eurofighter, включително Германия, Италия и Испания, представлявани от Airbus, BAE Systems и Leonardo.

Миналата седмица Ердоган посети Катар и Оман, за да обсъди и този план, наред с други.

Турция, която в последните години поддържа най-топлите си отношения със Запада, се стреми да закупи Eurofighter, а потенциално и американските стелт изтребители F-35, за да подсили стареещия флот, съставен предимно от F-16. Страната иска да запълни празнината, докато собствените ѝ самолети KAAN не са готови през следващите години. Миналата година тя сключи сделка с Вашингто за 40 изтребителя F-16 на стойност 7 милиарда долара, която обаче се сблъска със забавяния.

Военновъздушните сили на Израел, най-мощната военна сила в региона с десетки американски изтребители F-15, F-16 и F-35, нанесоха удари срещу Иран, Сирия, Ливан и Катар, което видимо разтревожи Анкара през последната година и я накара да модернизира отбраната си, споделиха официални лица.

Забавен момент между Ердоган и Мелони на срещата в Шарм ел-Шейх.

🇹🇷🇮🇹 Кратък разговор между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и италианския премиер Джорджа Мелони придоби популярност, след като кадри от него бяха публикувани онлайн.

В него Ердоган посреща Мелони с широка усмивка и шеговито казва: „Видях те, докато слизаш от самолета. Изглеждаш страхотно. Но трябва да те накарам да спреш да пушиш.“

„Знам, знам. Не искам да убия някого“, отговаря Мелони, която изглежда сякаш е изненадана, но развеселена.

Френският президент Еманюел Макрон, който е наблизо, се включва с усмивка и отвръща: „Това е невъзможно!“

Мнозина описаха това като „най-човешкия момент“ от цялата среща. Той идва на фона на успехите на Турция в борбата с тютюнопушенето през последните години, постигнати със забрани, регулации и медийни кампании за повишаване на осведомеността.

В книга, базирана на поредица от интервюта, Мелони споделя, че е започнала да пуши отново след 13-годишна пауза, но отбелязва, че това ѝ е помогнало да изгради контакти с други политици, сред които тунизийския президент Каис Саид.

Турция намалява зависимостта си от руски газ с амбициозен енергиен план

🇹🇷 Турция се подготвя да намали значително зависимостта си от руски газ и до края на 2028 г. се очаква да покрива повече от половината от енергийните си нужди чрез увеличаване на вътрешното производство и нарастващ внос на втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати, съобщи Reuters на 8 октомври.

Тази промяна може да лиши Русия от един от последните ѝ големи енергийни пазари в Европа.

До края на 2028 г. Турция може да задоволи над половината от търсенето си на природен газ със засилване на местното производство и разширяване на вноса на LNG от САЩ. Тази стратегия заплашва да свие един от последните големи европейски пазари за руски и ирански доставчици.

Вашингтон засилва натиска върху съюзниците си с призови да ограничат енергийните си връзки с Москва и Техеран. По време на среща в Белия дом на 25 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп настоя пред турския президент Реджеп Тайип Ердоган да намали закупуването на руско гориво.

В същото време Анкара се стреми да укрепи енергийната си сигурност и да се утвърди като регионален газов хъб. Експерти отбелязват, че Турция планира да изнася местно произведен газ и да реекспортира американски LNG към Европа, като същевременно използва руски и ирански газ за вътрешно потребление.

„Турция ясно показва, че ще се възползва от изобилието на LNG на световния пазар“, коментира Сохбет Карбуз от базираната в Париж Средиземноморска асоциация за енергетика и климат.

Русия остава най-големият доставчик на газ за Турция, но делът ѝ на пазара е спаднал от над 60% преди две десетилетия до 37% през първата половина на 2025 г. Повечето страни от ЕС прекратиха вноса след пълномащабното инвазия в Украйна през 2022 г.

Според Reuters дългосрочните договори на Москва за доставка на 22 млрд. кубически метра газ годишно чрез газопроводите „Син поток“ и „Турски поток“ наближават изтичането си. Договорът с Иран за 10 млрд. кубически метра ще приключи в средата на 2026 г. В същото време договорите със Азербайджан за общо 9,5 млрд. кубически метра ще останат в сила до 2030 и 2033 г.

Според Карбуз Турция вероятно ще поднови някои от тези договори, но ще търси по-малки обеми и по-гъвкави условия, за да разнообрази още повече енергийните си източници.

Междувременно страната бързо разширява алтернативните си източници. Държавната компания TPAO увеличава производството в местни газови находища, докато държавни и частни компании инвестират в терминали за внос на LNG, за да обработват доставки от САЩ и Алжир.

Според оценки на Reuters до 2028 г. вътрешното производство и договореният внос на LNG ще надхвърлят 26 млрд кубически метра годишно, в сравнение с 15 млрд през 2025 г. Това би покрило над половината от годишното търсене на газ в Турция – около 53 млрд кубически метра – и би намалило нуждата от внос по газопроводи до около 26 млрд, спрямо сегашните 41 млрд кубически метра, доставяни от Русия, Иран и Азербайджан взети заедно.

За да подкрепи този преход, Турция сключи с американски доставчици няколко договора за внос на LNG на стойност 43 млрд долара, включително 20-годишно споразумение с Mercuria, което беше подписано през септември. Терминалите за LNG в страната вече разполагат с общ капацитет от 58 млрд кубически метра годишно – достатъчно, за да покрият цялото вътрешно търсене.

Експерти смятат, че с нарастването на вътрешното производство и вноса на LNG държавната енергийна компания BOTAS може ефективно да спре покупките на руски газ в рамките на 2-3 години.

„Това няма да се случи, защото руският газ е конкурентен на цена и създава излишък, който BOTAS може да използва, за да оказва натиск върху други доставчици“, коментира Алексей Белогорьев от базирания в Москва Институт за енергетика и финанси.

Турският енергиен министър Алпарслан Байрактар заяви в интервю през октомври, че Турция трябва да набавя газ от всички налични доставчици – включително Русия, Иран и Азербайджан – но призна, че американският LNG предлага по-евтина алтернатива.

Според Reuters BOTAS вече е подписала споразумения за доставка на малки обеми газ за Унгария и Румъния като част от стратегията си да превърне Турция в регионален център за търговия с газ.

Междувременно Беларус увеличи доставките на гориво по железопътен транспорт за Русия през септември, след като няколко региона се сблъскаха с временен недостиг. Доставките възлизат на около 40 000 метрични тона бензин и 33 000 тона дизел, а транзитът на горива през руски пристанища нарасна леко до 140 000 тона.

Кулеба разби окончателно мита за „намесата“ на Джонсън в Истанбулските преговори.

🇺🇦 Бившият министър на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба обясни защо разговорите в Истанбул през март 2022 г. е нямало как да доведат до мирно споразумение.

В интервю за YouTube канала „Орестократія“ той заяви, че главната причина е неочакваната промяна в обстоятелствата – от първоначалната несигурност на Украйна към увереност в собствените ѝ сили.

По думите му още от самото начало Киев и Москва са имали коренно различни цели. „Украйна се стремеше да спечели време, а Русия – да създаде илюзия за мирен процес“, отбеляза Кулеба.

Кулеба определи като мит популярния наратив, че тогавашният британски премиер Борис Джонсън е забранил на президента Володимир Зеленски да подпише договор.

„Реалността – нула процента. Хронологията не съвпада, а и самата договореност в Истанбул беше невъзможна“, подчерта дипломатът.

Кулеба припомни, че в първите седмици от войната Русия е разчитала на светкавичен успех, докато Украйна е воювала за своето оцеляване. Това е създало временно основание за диалог, подкрепен от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който пое ролята на посредник между тях. Но още през април ситуацията се промени коренно: Киев укрепна, а Москва осъзна провала на своя блицкриг.

„Когато и двете страни започнаха да вярват, че могат да постигнат целите си със сила, смисълът от преговори изчезна. Влакът вече беше набрал скорост и се устреми към задънена линия – процесът нямаше как да бъде спрян“, коментира Кулеба.

Той допълни, че въпреки ентусиазма на отделни членове на делегациите, които искрено вярвали във възможността за спиране на войната, реални шансове за договор просто не е имало.

„Дипломацията често изглежда като повърхностна история. Но както при реката – на повърхността има само вълни, а истинският живот кипи отдолу“, посочи той.

Според него и Зеленски, и Путин по онова време са били убедени, че могат да постигнат своите цели единствено по военен път. Именно тази увереност е провалила окончателно опитите за постигане на истанбулско споразумение.

Frontline Monitor припомня: на 29 март 2022 г. в Истанбул се проведе среща между делегации на на Руската федераци и Украйна, на която беше обсъдено потенциално подписване на Договор за гаранции за сигурността на Украйна, провеждане на референдум и изтегляне на руските войски. За Киев приоритет беше прекратяването на огъня и пълното изтегляне на окупационните войски от територията на страната, докато Москва продължаваше да настоява за „демилитаризация“ на Украйна.

Разкрит: Американски план в 21 точки за прекратяване на войната в Газа и създаване на път към палестинска държава

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и турският лидер Реджеп Тайип Ердоган на среща с няколко арабски и мюсюлмански страни в Общото събрание на ООН миналата седмица, където следвоенното управление в Газа беше на дневен ред.
📸 Снимка: Chip Somodevilla/Getty Images

🇮🇱🕊️🇵🇸 Американското предложение за прекратяване на войната в Газа насърчава палестинците да останат в ивицата и предвижда създаването на път към бъдеща палестинска държава, сочи копие от плана, получено от The Times of Israel.

Документът от 21 точки, споделен от САЩ с няколко арабски и мюсюлмански държави по-рано тази седмица в кулоарите на Общото събрание на ООН, съдържа и клаузи, които вече бяха част от други предложения, изготвени през последните месеци – от освобождаването на всички заложници до премахването на Хамас от власт.

Но решението изрично да се насърчат палестинците да останат в Газа бележи значителна промяна във Вашингтон по въпроса, предвид факта, че през февруари президентът на САЩ Доналд Тръмп шокира света с изявления за евентуално американско поемане на контрола върху Газа и трайно преселване на близо двата милиона нейни жители.

Тези думи дадоха силен тласък на идеята сред десните коалиционни партньори на премиера Бенямин Нетаняху, а дори и сред по-умерени израелски политици, които оттогава активно работят за „насърчаване на доброволната миграция“ на жителите на Газа – макар без успех досега.

Освен това, визията в плана за създаване на път към бъдеща палестинска държава, след напредък във възстановяването на Газа и завършването на реформите в Палестинската автономия, също представлява сериозно отстъпление от политиката на администрацията на Тръмп досега, която избягваше подкрепа за решение „две държави“.

Планът, получен от The Times of Israel и потвърден от два независими източника, предвижда дори САЩ да започнат диалог с Израел и палестинците за постигане на „политически хоризонт“ за „мирно съвместно съществуване“.

Докато тези термини са сериозен стимул за палестинците, предложението – изготвено основно от специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф и подлежащо на прецизиране в следващите дни – включва и клаузи, които Израел отдавна настоява да бъдат включени.

Сред тях са изисквания Хамас да бъде разоръжен, Газа да е демилитаризирана и да се създаде процес за дерадикализация на населението. Точната последователност на стъпките не е уточнена, но изглежда, че те трябва да влязат в сила паралелно с прекратяването на войната.

Тези условия вероятно ще направят предложението трудно за приемане от Хамас, а визията за създаване на път към палестинска държава може да се окаже червена линия за Нетаняху, който отдавна се хвали, че е осуетил решението за „две държави“. Израелският премиер заяви в петък пред Общото събрание на ООН: „Да дадеш на палестинците държава на една миля от Йерусалим след 7 октомври е като да дадеш на Ал-Кайда държава на една миля от Ню Йорк след 11 септември. Това е пълно безумие. Израел няма да позволи да ни натрапите терористична държава.“

Тръмп обаче изрази оптимизъм за успеха на плана, като каза пред журналисти в петък, че сделката може вече да е факт, а по-късно публикува в Truth Social, че „интензивни преговори се водят от четири дни и ще продължат толкова, колкото е нужно, за да се постигне успешно споразумение“.

„Всички държави от региона участват, Хамас е напълно наясно с тези разговори, а Израел е информиран на всички нива, включително Биби Нетаняху“, добави той.

Все пак източник, запознат с въпроса, заяви пред The Times of Israel, че предложението още не е представено в пълния му вид на Хамас.

Американският план е доста общ, а последващи преговори вероятно ще бъдат необходими, дори ако страните принципно се съгласят.

Какви са 21-те точки?

Според източниците, предоставили документа, съдържанието му е преформулирано:

1. Газа ще бъде дерадикализирана зона, свободна от терор, която не представлява заплаха за съседите си.
2. Газа ще бъде възстановена в интерес на своето население.
3. Ако Израел и Хамас приемат предложението, войната ще приключи незабавно, IDF ще прекрати всички операции и постепенно ще се изтегли от ивицата.
4. В рамките на 48 часа след публичното приемане на сделката от Израел, всички живи и починали заложници ще бъдат върнати.
5. След връщането на заложниците, Израел ще освободи няколкостотин палестински затворници с доживотни присъди и над 1000 жители на Газа, арестувани от началото на войната, както и телата на няколкостотин палестинци.
6. След връщането на заложниците, членове на Хамас, които се ангажират с мирно съвместно съществуване, ще получат амнистия, а тези, които искат да напуснат ивицата, ще получат гарантиран коридор към приемащи държави.
7. След постигането на това споразумение помощта ще започне да влиза в ивицата с темпове, не по-ниски от определените в сделката за заложниците от януари 2025 г. – 600 камиона дневно, заедно с възстановяване на ключова инфраструктура и доставка на техника за разчистване на развалините.
8. Помощта ще се разпределя, без намеса от двете страни, от ООН и Червения полумесец, както и други международни организации, които не са свързани нито с Израел, нито с Хамас. Текстът е нарочно неясен и вероятно допуска продължаване на дейността на Фондацията за хуманитарна помощ в Газа, която формално е американска организация, макар да е създадена от израелци, близки до правителството.
9. Газа ще бъде управлявана от временно преходно правителство на палестински технократи, отговорни за ежедневните услуги. Комитетът ще бъде под надзора на нов международен орган, създаден от САЩ в консултация с арабски и европейски партньори. Той ще осигури финансиране за възстановяване на Газа, докато Палестинската автономия не приключи реформите си. Това е първото споменаване на Рамала в плана. Израел отхвърля ПА като потенциален управляващ орган за Газа, което досега блокираше арабска подкрепа за управлението след войната.
10. Ще бъде създаден икономически план за възстановяване на Газа с участието на експерти по изграждане на модерни градове и с използване на вече налични инвестиционни проекти.
11. Ще бъде създадена икономическа зона с намалени тарифи и преференциален достъп, договорени между участващите държави.
12. Никой няма да бъде принуждаван да напуска Газа, но тези, които решат, ще имат право да се върнат. Жителите ще бъдат насърчавани да останат и да изграждат по-добро бъдеще в ивицата.
13. Хамас няма да има никаква роля в управлението. Ще има ангажимент за унищожаване и спиране на изграждането на военна инфраструктура, включително тунели. Новите лидери на Газа ще се ангажират с мирно съжителство със съседите си.
14. Ще бъде предоставена регионална гаранция за сигурност, за да се гарантира, че Хамас и други групи в Газа спазват задълженията си.
15. САЩ ще работят с арабски и международни партньори за създаване на временна международна стабилизационна сила, която ще бъде разположена незабавно в ивицата за контрол на сигурността. Тя ще обучи палестинска полиция, която ще поеме дългосрочната вътрешна сигурност.
16. Израел няма да окупира или анексира Газа, а IDF постепенно ще предава територии на международната сила.
17. Ако Хамас забави или отхвърли предложението, горните точки ще се приложат в райони, освободени от терор, които IDF постепенно ще предава на международната сила. Това е първото споменаване на възможност планът да се приложи частично, дори без съгласието на Хамас.
18. Израел се съгласява да не нанася бъдещи удари в Катар. САЩ и международната общност признават важната посредническа роля на Доха.
19. Ще бъде създаден процес за дерадикализация на населението, включително диалог между религиите за промяна на нагласите и наративите в Израел и Газа.
20. Когато възстановяването на Газа напредне и реформите в Палестинската автономия приключат, може да се създадат условия за достоверен път към палестинска държава, призната като стремеж на палестинския народ. В тази точка няма уточнения за реформите и не се поставя конкретен срок.
21. САЩ ще започнат диалог между Израел и палестинците за съгласие върху политически хоризонт за мирно съвместно съществуване.

Турция и САЩ подписаха меморандум за сътрудничество в ядрената енергетика

🇺🇸🤝🇹🇷 Турция и САЩ сключиха меморандум за разбирателство в сферата на стратегическото гражданско ядрено-техническо сътрудничество, съобщи турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар.

„След срещата в присъствието на лидерите и държавния секретар на САЩ Марко Рубио подписахме меморандум за сътрудничество в сферата на ядрената енергетика. Надявам се, че работата по този договор ще донесе взаимна полза за двете страни в бъдеще“, написа той в социалната мрежа X.

Американската страна все още не е предоставила подробности за съдържанието на меморандума.

Днес американският президент Доналд Тръмп посрещна в Белия дом своя турски колега Реджеп Тайип Ердоган, с когото проведоха двустранна среща. Преди нея той намекна, че Вашингтон може да премахне санкциите, наложени на турската отбранителна индустрия заради договора за покупка на руски зенитно-ракетни комплекси С-400.

Ердоган беше посрещнат в Ню Йорк от „Свобода за Имамоглу“

🇹🇷 Реджеп Тайип Ердоган, президент на Турция и лидер на Партията на справедливостта и развитието (AKP), пристигна в Ню Йорк за участие в Общото събрание на ООН, където беше посрещнат от камион с надпис „Свобода за Имамоглу“.

Докато Ердоган участва в срещи в Ню Йорк, улиците в сърцето на града Манхатън продължават да привличат внимание с необичайни гледки. Само преди броени дни върху един от големите екрани на Таймс Скуеър беше показана снимка на опозиционните фигури Екрем Имамоглу и Йозгюр Йозел с надпис „Надежда“. Днес пък присъствието на турския президент беше белязано от камион с надпис „Свобода за Имамоглу“.

Междувременно властите в Турция арестуваха 13 души в рамките на разследване за корупция при организирането на концерти от Столична община на Анкара. Това е поредното съдебно действие срещу общини, ръководени от основната опозиционна сила в страната – Републиканската народна партия (CHP).

Според изявление на Главната прокуратура в Анкара, задържаните, сред които бивши служители на общината и собственици на частни компании за организиране на събития, са обвинени в злоупотреба с обществена длъжност и манипулиране на публични търгове. Разследването обхваща 32 концерта, проведени между 2021 и 2024 г., които според доклади на Сметната палата, Съвета за разследване на финансови престъпления и Министерството на вътрешните работи са довели до финансови загуби в размер на 154,4 милиона турски лири (около 3,7 милиона долара).

Общините, ръководени от CHP, са изправени пред поредица от разследвания за корупция през тази година. Най-известният случай е този на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, определян като един от основните политически съперници на президента Ердоган. Имамоглу беше арестуван и задържан през март, което предизвика масови протести и сблъсъци в цялата страна.

CHP отхвърли обвиненията, описвайки ги като политически мотивирани опити на правителството на Ердоган да подкопае опозицията със съдебни средства. От своя страна, правителството посочва, че съдебната система на страната действа независимо и че разследванията са насочени единствено към разкриване на корупция.

На местните избори миналата година CHP постигна значими победи, благодарение на които успя да запази контрола над големи градове като Истанбул и Анкара, и отбеляза значим напредък в области, които традиционно са доминирани от управляващата партия на Ердоган.

Турция започна серийно производство на основния боен танк Altay

🇹🇷 Турция навлезе в нов етап от модернизацията на своята отбрана с официалния старт на серийното производство на основния боен танк Altay в новия завод на компанията BMC Otomotiv в Анкара.

Турските власти описват това като реализиране на „100-годишна мечта“ за националната военна индустрия. Според информационна агенция Анадолу танкът вече се произвежда в съвременния производствен комплекс на компанията в Специализирана индустриална зона за авиация и космос (HAB). Машината е оборудвана с изцяло турски двигател BATU, преминал успешно изпитанията, и скоро ще бъде предадена на Въоръжените сили на Турция.

Заводът ще служи и като център за производство на бронираната машина Altug 8×8, превръщайки се в ключов елемент на сухопътната отбрана на Турция. Комплексът използва индустриални роботи местно производство и съвременни технологии, като беше показан за първи път на журналисти.

„Изживяваме щастието да осъществим 100-годишната мечта на Турция и да започнем серийното производство на танка Altay. Машините ни преминаха всички изпитания с голям успех. Фабриката е готова – ще произвеждаме танкове и ще ги доставяме на нашите сили“, отбеляза председателят на BMC Фуат Тосяли

Той подчерта, че компанията BMC Power вече произвежда местни военни двигатели с мощност от 400 до 1500 к.с., предназначени както за сухопътни, така и за морски платформи.

„Фабриката, започната през Рамазан миналата година, вече е напълно оперативна. Скоро, след официалното откриване, ще продължим производство, за да задоволим нуждите на въоръжените сили и съюзнически държави“, каза Тосяли. Той изтъкна подкрепата на президента Реджеп Тайип Ердоган и Агенцията за отбранителна индустрия: „Тази голяма мечта вече е реалност. Президентът следеше почти всеки етап от инвестицията и оказа сериозна подкрепа.“

Двигателната система BATU все още преминава полеви изпитания. Изисква се 10 000 км пробег и проверка на редица показатели, преди да бъде внедрена масово. „Досега няма никакви проблеми в програмата“, увери Тосяли.

Комплексът в HAB беше описан като „национална отговорност и национално вълнение“. Освен Altay, на същото място ще се произвежда и бронираният Altug 8×8, за който вече има подадени поръчки.

Altay е първият изцяло турски основен боен танк, проектиран да съчетава модерна броня, огнева мощ и мобилност. С въвеждането му Турция цели да укрепи бойните способности на армията, да намали зависимостта си от чужди доставчици и да разшири износа си за съюзнически държави.

Ердоган: Русия и Украйна все още не са готови за среща на върха

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган присъства на среща с руския си колега Владимир Путин в кулоарите на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Тиендзин, Китай, 1 септември 2025 г.
📸 Снимка: Sputnik/Vladimir Smirnov

🇹🇷 Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е обсъдил варианти за прекратяване на войната в Украйна с руския държавен глава Владимир Путин по време на разговори между двамата в Китай, както и с украинския президент Володимир Зеленски по телефона. Според него обаче двете страни „все още не са готови“ за среща на най-високо ниво.

Пред репортери на борда на самолета си на връщане от Китай турският президент уточни, че първо е говорил с Путин, след което е провел телефонна беседа със Зеленски. Той заяви, че проведените в последните месеци преговори между руски и украински представители в Истанбул са показали, че пътят към мира не е окончателно затворен.

„Турция подкрепя постепенното повишаване на нивото на преговорите, за да могат надеждите за мир да се превърнат в конкретни резултати“, отбелязаа Ердоган. Според него всяка инициатива в крайна сметка трябва да е поета на равнище държавни ръководители, но условията за това засега липсват.

Анкара, която е член на НАТО и има втората най-силна армия в Алианса, запазва открити канали за комуникация както с Москва, така и с Киев от началото на инвазията през 2022 г. Турция се стреми да играе ролята на посредник между двете страни, включително в ролята на домакин на преговори и срещи, но до момента без пробив в усилията за мир.

САЩ предлагат презаселване на кюрдски бойци за преход към цивилния живот.

„От вчера 47-годишното терористично бедствие е приключило“, отбеляза Ердоган в реч пред членовете на своята партия в Анкара, 12 юли 2025 г.
📸 Снимка: TUR Presidency/Anadolu Agency via Getty Images

🇺🇸🇹🇷 Съединените щати са готови да позволят на лидерите на кюрдски въоръжени групи в Сирия и Турция да се преселят в Америка, ако това би помогнало на прехода от въоръжена борба към цивилен живот, който предстои за кюрдските бойци, според висш американски дипломат.

Членовете на „Кюрдската работническа партия“ (PKK) и нейният сирийски филиал „Отряди за народна защита“ (YPG) трябва да действат бързо, за да постигнат успешна интеграция и избегнат конфронтация с властите в Анкара и Дамаск, заяви в събота американският посланик в Турция и специален пратеник за Сирия Том Барък, цитиран от Anadolu Agency.

„Лидерите на въоръжени групи биха могли да се преместят в САЩ, ако желаят“, предложи още Барък.

ПКК, която е считана за терористична организация от ЕС и САЩ, водеше десетилетна борба за кюрдска автономия срещу турската държава, но през май тя съобщи свое решение за разпускане, обявявайки своята мисия за изпълнена. Групата призна също, че кюрдският въпрос вече може да бъде решен с методите на конвенционалната политика.

Интеграцията на най-голямото малцинство в Сирия ще отнеме време поради липсата на взаимно доверие, отбеляза той, цитиран от Anadolu Agency. „Все пак се очаква страните в крайна сметка да сключат красива сватба“, предположи той.

Междувременно турският президент Реджеп Тайип Ердоган приветства символичното хвърляне на оръжия в огъня, извършено от кюрдски бойци и заяви, че събитията бележат „нова страница“, обещавайки да разреши проблемите с диалог.

„Към вчерашна дата 47 години терористично бедствие приключиха“, заяви Ердоган пред членове на „Партията на справедливостта и развитието“ (AKP) в Анкара по-рано днес.

„Борбата на ПКК за автономия е струвала 2 трилиона долара на турската икономика“, посочи той. „Отсега нататък управляващата AKP, нейният съюзник „Партия на националистическото движение“ и прокюрдската „Партия за народно равенство и демокрация“ ще вървят заедно“, обобщи той.

Продължава безпощадната кампания на арести срещу опозицията в Турция.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган говори по време на пресконференция с медиите на срещата на върха на НАТО в Хага, Нидерландия, 25 юни 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Matthias Schrader

🇹🇷⚖️ Кметовете на три големи града в южна Турция бяха арестувани в събота, съобщават държавните медии, присъединявайки се към безкраен списък със задържани опозиционни фигури в ареста, откакто кметът на Истанбул беше хвърлен в затвора през март.

Кметът на Адияман Абдуррахман Тутдере и на община Адана Зейдан Каралар бяха задържани в спецакции рано сутринта днес, според Анадолската агенция. И двамата са членове на основната опозиционна сила в южната ни съседка – Републиканската народна партия (CHP).

Кметът на Анталия Мухитин Бьочек беше арестуван заедно с още двама заподозрени в отделно разследване за подкуп от Главната прокуратура на Анталия, съобщи Анадолската агенция.

Каралар е арестуван в Истанбул, а Тутдере е задържан в столицата Анкара, където има дом, но по-късно същият сподели в публикация на профила си в X, че е отведен в Истанбул.

Десет души, включително Каралар и Тутдере, са арестувани като част от разследване на Главната прокуратура на Истанбул по твърдения, включващи организирана престъпност, манипулиране на търгове и подкупи. Подробности за обвиненията срещу тях не бяха оповестени от прокуратурата, но операцията беше предшествана от арестите на десетки служители от общини, контролирани от CHP през последните месеци.

Истанбулският кмет Екрем Имамоглу, широко смятан за основен претендент срещу 22-годишното управление на президента Реджеп Тайип Ердоган, беше хвърлен в затвора преди четири месеца по обвинения в корупция.

Бившият кмет на Измир, третият по големина град в Турция, също от CHP, както и 137 общински служители бяха задържани като част от разследване за предполагаемо манипулиране на търгове и измами. В петък бившият кмет Тунч Сойер и още 59 души бяха вкарани в затвора в очакване на съдебен процес – решение, описано от адвоката на Сойер като „явно несправедливо, незаконно и политически мотивирано“.

Също в петък държавните медии съобщиха, че кметът от CHP на средиземноморския курортен град Манавгат в провинция Анталия, както и 34 други са задържани по обвинения в корупция.

Длъжностни лица от CHP са изправени пред вълни от арести тази година, считани от мнозина за насочени към ликвидиране на основната опозиционна партия в Турция. Правителството настоява, че прокурорите и съдебната система действат независимо, но показното задържане на Имамоглу в Истанбул доведе до най-мащабните улични протести в Турция от над десетилетие.

Имамоглу беше официално номиниран за кандидат за президент на партията си след влизането му в затвора. Следващите избори в Турция трябва да се проведат през 2028 година, но може да дойдат и по-рано.

Вълната от репресии идва една година след като CHP постигна значителни успехи на местните избори. Адияман, сериозно засегнат от земетресението през 2023 година, бе един от няколкото града, считани преди това за крепости на Ердоган, които паднаха в ръцете на опозицията.

Турция настоява за включване в европейската ПВО архитектура чрез проекта SAMP/T

Войници представят системата за противоракетна отбрана SAMP/T на Thales по време на международен военен панаир в Келце, южна Полша, 2 септември 2014 г.
📸 Снимка: Reuters

🇫🇷🤝🇹🇷 На 25 юни 2025 г., по време на срещата на върха на НАТО в Хага, турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова френския президент Еманюел Макрон за премахване на политическите пречки, блокиращи продажбата и съвместното производство на френско-италианската зенитно-ракетна система Eurosam SAMP/T. Темата бе повдигната в рамките на двустранни разговори, като Ердоган подчерта, че Турция, втора по численост сухопътна армия в НАТО и сред петте най-големи участници в операциите на Алианса, трябва да има достъп до европейски отбранителни инициативи.

Според турски представители, позитивен отговор от страна на Франция би дал тласък на реализацията на националния противоракетен щит на Турция – „Стоманен купол“ (Steel Dome), чиято оперативна готовност се планира за следващите 2–3 години. Ердоган използва форума и за да настоява неевропейските членки на НАТО, като Турция, да получат роля в бъдещото оформяне на европейската отбранителна рамка.

Проектът SAMP/T, разработван от консорциума Eurosam (Thales, MBDA и Leonardo), е договорен още през 2018 г., но бе замразен след влошаване на френско-турските отношения заради операция „Извор на мира“ в Сирия през 2019 г. Италия обаче запази подкрепата си за съвместната работна група и идеята за тристранно сътрудничество.

Турските военни настояват, че придобиването и локализираното производство на SAMP/T е ключов елемент за допълване на собствените ПВО системи (като Hisar и Siper) и постигане на съвместимост със системите за въздушна отбрана на НАТО. Те подчертават, че липсата на европейски ПВО платформи отслабва оперативната съвместимост в турското въздушно пространство. Според турски оценки, френската съпротива срещу проекта е предимно политическа.

Допълнително напрежение внася фактът, че Турция продължава да притежава руската система С-400, закупена през 2017 г. срещу $2.5 млрд. Сделката доведе до отстраняването на Анкара от програмата за изтребители F-35 и американски санкции по закона CAATSA. Макар системата да не е активирана, НАТО и Вашингтон продължават да настояват, че тя крие риск за сигурността на съюзническите технологии.

По време на срещата в Хага Ердоган е уверил американския президент Доналд Тръмп, че С-400 ще се използва само ограничено и няма да бъде интегрирана в инфраструктурата на НАТО или в Steel Dome. Турските власти уточниха, че фокусът остава върху разработка на собствени и съвместими със съюзниците платформи.

„Стоманен купол“ е централен елемент в стратегията за модернизация на противовъздушната отбрана на Турция. Той ще обединява множество сензори, системи за командване и контрол и прехващачи, способни да реагират на заплахи на различни височини и дистанции. Освен Hisar и Siper, концепцията включва системи с насочена енергия (като Alka и Gökberk), цифрово управление чрез HERİKKS и свързаност чрез RADNET. Очаква се и използване на изкуствен интелект за управление на прехвата.

Зенитно-ракетната система SAMP/T, използваща ракети Aster 30, вече е разположена във Франция, Италия, Украйна и Сингапур. Новата версия SAMP/T NG разполага с радар с активно електронно сканиране, базиран на GaN технология, и е съвместима с отбранителната мрежа на НАТО. Освен Турция, редица страни в Европа, включително Белгия, Хърватия и Дания, проявяват интерес към системата, докато Полша и Швеция избраха американския Patriot.

Турските власти настояват, че включването на SAMP/T ще запълни празнината в далекобойния сегмент на „Стоманения купол“ и ще подобри съвместната отбрана на Алианса. Освен военно-техническите ползи, проектът предлага и индустриални – включително локално производство на радари и ракети, както и възможност за експорт.

Ердоган представи системата като национален принос към колективната европейска сигурност и предупреди, че изключването на Турция по политически причини подкопава солидарността в Алианса. Макар Макрон да не е дал публичен отговор, Анкара продължава дипломатическия натиск, определяйки проекта като стратегическа възможност за по-дълбока интеграция в отбранителната архитектура на НАТО.

Обобщение на последните новини около мирните преговори между Русия и Украйна.

🇺🇦🕊️🇷🇺 Ето кратко обобщение на последните новини около мирните преговори между Русия и Украйна, които се очаква да се проведат утре:

▪️ Володимир Зеленски изпрати делегация начело с министъра на отбраната Рустем Умеров за участие в мирните преговори с Русия в Истанбул, проправяйки път за първия директен разговор между двете страни от първите седмици на пълномащабната инвазия през 2022 г. Зеленски няма да присъства лично на преговорите в Истанбул, тъй като Владимир Путин отказа да пътува до Турция.

▪️ Владимир Путин се въздържа от участие в мирните преговори, оставяйки Зеленски да чака в турската столица, след като предизвика руския президент на преговори лице в лице. Вместо това Путин изпрати екип от помощници и заместник-министри в Истанбул, описан от Зеленски като „фалшива делегация“.

▪️ Турският министър на външните работи Хакан Фидан се срещна с руската делегация в двореца Долмабахче в Истанбул в четвъртък вечерта. Нейният ръководител Владимир Медински посочи, че Москва е „готова за възможни компромиси“ и счита преговорите за „продължение“ на мирните разговори, които се провалиха малко след началото на руската агресия през 2022 г.

▪️ Държавният секретар на САЩ Марко Рубио разкри, че в петък ще срещне с турския външен министър и украинската делегация в Истанбул. Очаква се той и специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф да се присъединят към преговорите в двореца Долмабахче, въпреки че не става ясно каква точно роля ще играят. Рубио заяви, че САЩ „нямат големи очаквания за това, което ще се случи утре“.

▪️ Рубио изрази мнение, че е станало „очевидно“, че Доналд Тръмп и Путин трябва да проведат „откровени и директни“ разговори. „Не мисля, че ще постигнем пробив тук, докато президентът Тръмп и Путин не взаимодействат директно по този въпрос“, посочи Рубио пред репортери. Той добави, че „нивото на руската делегация в Турция определено не говори“ за пробив в мирните преговори.

▪️ Зеленски заяви, че решението на Путин да не присъства на преговорите в Анкара показва, че Русия не приема сериозно усилията за прекратяване на войната. Украинският президент подчерта, че е решил да изпрати официални лица от Анкара в Истанбул „от уважение“ към президентите на САЩ и Турция – Доналд Тръмп и Реджеп Тайип Ердоган.

▪️ Доналд Тръмп заяви, че не очаква напредък по въпроса с Украйна, докато не се срещне лично с Путин. Тръмп намекна, че все още е възможно да пътува до Турция утре, „ако се случи нещо“ на преговорите. Но до вечерта в четвъртък нямаше признаци, че се подготвя някаква среща на върха в последния момент с участието на американския президент.

▪️ Руският външен министър Сергей Лавров нарече Зеленски „жалък“ заради искането му Путин да присъства на мирните преговори в Истанбул. В същото време говорителят на руското външно министерство Мария Захарова обвини украинския лидер, че е „клоун и губещ“.

▪️ Британският премиер Киър Стармър обвини Путин, че продължава да отлага, заради отказа на руския лидер да се появи на мирните преговори в Турция. Междувременно британският министър на отбраната Джон Хийли заяви, че съюзниците на Киев „трябва да действат“ и да „окажат натиск върху Путин“ на фона на несигурността около мирните преговори в Турция.

След разговори с Ердоган и бин Салман: Тръмп премахва санкциите срещу Сирия.

🇺🇸🤝🇸🇾 Американският президент Доналд Тръмп съобщи по-рано днес, че ще разпореди премахване на санкциите срещу Сирия по искане на саудитския престолонаследник, отбелязвайки голяма промяна в политиката на Белия дом непосредствено преди утрешната среща с ислямисткия президент на Сирия Ахмед ал-Шараа.

Според агенция Ройтерс, срещата между двамата ще се проведе в сряда сутринта в саудитското кралство и се очертава да бъде първия контакт между двамата лидери.

„Ще разпоредя прекратяване на санкциите срещу Сирия, за да им дам шанс за величие“, отбеляза Тръмп по време на речта си на инвестиционния форум в Рияд в началото на своята обиколка из страните от Персийския залив. „Време е Сирия да заблести! Премахваме всички санкции. Успех, Сирия, покажете ни нещо наистина специално“, обобщи той.

Президентът на САЩ обясни, че е стигнал до решението след разговори със саудитския владетел Мохамед бин Салман и турския президент Реджеп Тайип Ердоган, чиито правителства настояват за премахване на санкциите, което ще отвори широко пътя на хуманитарни организации, както и ще улесни чуждестранните инвестиции и търговията в страната, докато тя започва постепенно да се възстановява от опустошителната гражданска война, продължила повече от 14 години.

Изненадващият ход е факт въпреки дълбокото недоверие на Израел към управлението на новото сирийско правителство – опасения, първоначално споделяни и от някои американски служители. Служители на Тел Авив продължават да описват ал-Шараа като джихадист, въпреки че формално прекъсна връзките си с Ал-Кайда през 2016 г.

Тръмп посочи, че ще премахне всички санкции и призна, че те са изиграли важна роля, но сега е време страната да продължи напред. По думите му се предприемат стъпки за възстановяване на нормалните отношения с Дамаск, а държавният секретар на САЩ Марко Рубио ще се срещне с сирийския си колега тази седмица.

Сирийският външен министър Асад ал-Шибани заяви пред Ройтерс, че решението на Белия дом отбелязва повратен момент за сирийския народ в неговите усилия за възстановяване.

„Готови сме да изградим отношения със Съединените щати, основаващи се на взаимно уважение, доверие и общи интереси“, подчерта Шибани и изтъкна, че Тръмп може да постигне „историческо мирно споразумение и победа за американските интереси в Сирия“.

Ливанският президент Джоузеф Аун описа решението на Тръмп като „смело действие“, което представлява поредната стъпка на Сирия по пътя към възстановяване и стабилност.

Алекс Зерден, старши сътрудник в Центъра за нова американска сигурност, каза, че изявлението на американския президент ще разплете „възела на Гордий“ от санкции, търговски ограничения и терористични обозначения, които превърнаха Сирия в една от най-изолираните страни в световен мащаб, редом до Иран, Северна Корея и Куба.

При управлението на Асад Сирия остана във война с Израел, поддържаше тесни връзки с Русия и Иран и напрегнати отношения със страните от западния свят. През декември 2024 г. израелската армия навлезе и окупира сирийските територии, разположени близо до Голанските възвишения, които се намират под израелски контрол от 1967 г. В същото време израелски самолети редовно нанасят въздушни удари в страната.

Междувременно сирийски служители сигнализираха готовност за разведряване и дори възможен мир и установяване на дипломатически отношения с Израел. Решението представлява значителен тласък за правителството на ал-Шараа, което се опитва да консолидира своята власт в столицата Дамаск. През март насилието отново излезе наяве, след като тайни клетки, лоялни на бившия режим, извършиха поредица от нападения срещу силите за сигурност в крайбрежните региони Тартус и Латакия, в отговор на което свързани с новата власт ислямистки бойци си отмъстиха, извършвайки показни убийства на стотици цивилни, представители на алауитското малцинство.

Ал-Шараа в продължение на дълги години беше ръководител на Фронта Ал-Нусра – сирийския клон на международната терористична мрежа Ал-Кайда. Преди това той се включи в редиците на Ал-Кайда в Ирак, за да се сражава с американската окупация, като прекарва пет години в затвор, контролиран от армията на САЩ. Белият дом беше обявил награда от 10 милиона щатски долара за залавянето му, която беше отменена през декември 2024 г. 

По-голямата част от санкциите, наложени от Конгреса на САЩ – включително последният пакет от 2019 г. – включват клаузи, позволяващи на президента да ги преустанови, ако прецени, че това отговаря на интересите на националната сигурност на САЩ.

„Ако искаш Сирия да оцелее като държава и да не се разпадне отново в гражданска война, има смисъл санкциите да бъдат премахнати“, обобщи Розмари Келаник, директор на програмата за Близкия изток в института Defense Priorities.

Нетаняху е изразил разочарование от политиката на Тръмп в Близкия изток.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп разговаря с израелския премиер Бенямин Нетаняху по време на среща, на която Тръмп обяви започването на ядрени преговори с Иран, Вашингтон, 7 април 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Kevin Mohatt

🇮🇱⚔️🇺🇸 Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху е споделил пред свои близки сътрудници, че е разочарован от политиката на американския президент Доналд Тръмп в Близкия изток, съобщава израелският вестник Israel Hayom.

Според доклада, Нетаняху е признал, че Тръмп е говорил правилно по въпросите за Сирия и Иран по време на двустранни срещи, но действията му се различават от изказванията. Израелският премиер е изразил загриженост относно подкрепата на Тръмп за усилията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да укрепи властта си в съседна Сирия, въпреки че в същото време Тръмп е дал на Израел пълна свобода да извършва операции в страната.

По време на тяхната бързо организирана среща в Белия дом през април, Тръмп похвали Ердоган, докато Нетаняху седеше мълчаливо до него в Овалния кабинет. Президентът на Турция е известен като един от най-върлите критици на Израел и дори е молил за унищожаването на Израел по време на посещение в джамия в свещения месец за мюсюлманите Рамазан.

Освен това Нетаняху е изразил безпокойство за решението на Тръмп да започне ядрени преговори с Иран – решение, обявено по време на същата среща между двамата – както и да направи отстъпки без да получи нищо съществено в замяна.

В допълнение, израелският лидер е разочарован от уволнението на бившия съветник по национална сигурност на САЩ Майк Уолц, който беше махнат от поста миналата седмица. Според Washington Post, Тръмп е разгневен от ястребовата позиция на Уолц по отношение на Иран и координацията му с Нетаняху за военни опции за унищожаване на ядрената програма на Техеран, което допринесло за уволнението му.

Офисът на Нетаняху отговори на доклада, подчертавайки, че "по време на последния им разговор, двамата с Тръмп са се съгласили, че основната цел е премахването на иранските способности за създаване на ядрено оръжие".

2 милиона са участвали в съботния протест край Истанбул, според опозицията.

🇹🇷 Стотици хиляди участваха в една от най-големите антиправителствени демонстрации от години, свикана от лидера на опозиционната Републиканска народна партия (CHP) извън центъра на Истанбул.

Според лидера на партията Йозгур Йозел, на нея са присъствали 2,2 милиона души. По-рано тази седмица той обяви край на нощните митинги пред кметството на Истанбул, където присъстваха стотици хиляди, докато малки групи демонстранти често влизаха в сблъсъци с полицията. Силите за сигурност използваха сълзотворен газ, водни оръдия и лютив спрей срещу демонстрантите, което Human Rights Watch описа като „неоправдано и незаконно използване на полицейска сила“.

„Турция е изправена пред най-тежкия социално-политически катаклизъм от десетилетия“, гласи докладът. Студентски групи и други малки групи протестиращи продължиха с уличните протести в дните след края на демонстрациите пред кметството.

Турските власти са арестували 1900 души през 10-те дни от ареста на Имамоглу по обвинения в корупция, преди да бъде отстранен от длъжност от турското вътрешно министерство и изпратен в строго охраняван център в околностите на Истанбул.

Много от задържаните от силите за сигурност бяха арестувани при обиски призори, като сред тях са и 13 журналисти. Десет фоторепортери бяха арестувани за отразяване на протестите, преди да бъдат освободени по-късно през седмицата, часове преди министърът на правосъдието Йълмаз Тунч да се срещне с репортери, за да оправдае лошите резултатите на страната по отношение на свободата на печата.

Същия ден кореспондентът на BBC Марк Лоуен беше депортиран след отразяване на протестите, преди президентската дирекция за комуникации на Турция да заяви, че той е бил изключен поради липса на акредитация за пресата. Властите арестуваха и шведски журналист, отлетя за Турция, за да отрази недоволството. Бяха задържани още двама турски журналисти и адвокатът на кмета на Истанбул, който по-късно беше условно освободен.

Йозел заяви пред френския ежедневник Le Monde, че съботните митинги ще станат ежеседмични в различни градове в Турция, докато партията ще провежда подобни събирания в Истанбул всяка сряда.

„Вярваме, че арестите ще се забавят оттук нататък“, каза той и добави, че е „готов да поеме риска да прекара осем до 10 години в затвора, ако е необходимо. Защото, ако не спрем този опит за преврат, това ще означава края на изборната урна“

Имамоглу обвини чуждестранни лидери, особено тези в Европа, че не са говорили за ареста му в съобщение от затвора, публикувано от New York Times. „Вашингтон просто изрази "загриженост относно неотдавнашните арести и протести" в Турция. С малки изключения европейските лидери не успяха да предложат силен отговор“, каза той.

Осъденият в затвора кмет е начело на Истанбул от 2019 г. насам, когато спечели съкрушителен втори вот, след като политици, близки до Ердоган, поискаха първоначалната му победа да бъде анулирана. След като спечели преизбирането още веднъж миналата година, Имамоглу се смята за единственият кандидат, способен да победи Ердоган на изборите, които се очакват в следващите години.

В същия ден, когато кметът на Истанбул беше затворен, 15 милиона души се явиха да гласуват на символични първични избори, за да го номинират за кандидат на Републиканска народна партия за президент.

„Осъзнавайки, че не може да ме победи в урните, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган прибегна до други средства: арестуването на основния му политически опонент по обвинения в корупция, подкупи, ръководене на престъпна мрежа и подпомагане на забранената Кюрдска работническа партия, въпреки че обвиненията нямат достоверни доказателства“, пише Имамоглу.

„Моето задържане бележи нова фаза в свличането на Турция към авторитаризъм и използване на произволна власт. Страна с дълга демократична традиция сега е изправена пред сериозния риск да премине точката, от която няма връщане“, добави той.

Башканът на Гагаузия призова Путин и Ердоган за натиск срещу молдовските власти.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Ръководителят на молдовската автономна област Гагаузия отправи призив към руския президент Владимир Путин да окаже натиск върху властите в страната да я пуснат на свобода от полицейския арест, след като беше арестувана по-рано тази седмица.

Молдовската полиция задържа Евгения Гутул на международното летище в Кишинев във вторник вечерта, като я задържа за 72 часа. Миналата година молдовски съд започна процес срещу нея по повдигнати обвинения в насочване на руски финансови активи към вече забранената партия Шор.

В изявление, публикувано от нейните адвокати в четвъртък сутринта, Гутул отправя призив към руския президент да използва „всички дипломатически, политически и правни механизми“, за да окаже натиск върху правителството в Кишинев да я освободи от полицейския арест. Тя нарече ареста си „открита атака срещу нашите права и свободи, срещу всичко, което определя нашата идентичност“.

Гутул също се обърна към турския президент Реджеп Тайип Ердоган за помощ в отделно изявление, публикувано в нейния канал в Telegram.

Гутул е свързан с партията Шор, чийто лидер в изгнание, Илан Шор, се твърди, че е получил руски средства, включително от олигарха Роман Абрамович, за организиране на усилия за дестабилизация на Молдова.

Миналата пролет тя пътува до руската столица Москва, за да потърси подкрепа от Владимир Путин с твърдението, че властите в Молдова се опитват да я подкопаят.

Гагаузия е автономен район в състава на Република Молдова, разположен в равнинната степна част на Бесарабия. Създаден е на 23 декември 1994 г. Има три официални езика: молдовски, гагаузки и руски. Коренспонденцията с републиканските власти, учреждения, организации и предприятия, намиращи се извън Гагаузия, е на молдовски или руски. Българският език в района има статут на местен език и се изучава в училищата, в които има български ученици.

Гагаузите са тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание, избягала заедно с днешните бесарабски българи от българските земи на Османската империя през XIX в.

Прогонени от османската заплаха, те се установяват в Руската империя, главно в Бесарабия, поделена днес между Украйна и Молдова, като в последната сега е тяхната новопровъзгласена автономна република Гагауз Ери.

През Втората световна война Сталин депортира много гагаузи в Сибир. Неизселили се гагаузи живеят в днешните граници на България (Добруджа, Варненско и Ямболско и др.), на Румъния (Северна Добруджа), а също в Гърция и Турция.

Основните хипотези за произхода на гагаузите е, че са наследници на прабългарите, на тюркски племена (кумани, узи и печенеги) или смес от тях, както и най-подробно документираната, че са езиково турцизирани православни българи.

След като е включена в състава на Молдовската ССР, Гагаузия е обект на мащабна русификация, което укрепва културните и езикови връзки с Русия.

По последни данни от преброяването през 2004 г. българското малцинство възлиза на 8013 души или 5 процента от общото население на региона.

След обявяването на независимостта на Молдова през 1991 г. при разпадането на Съветския съюз, Гагаузия получава автономия през 1994 г. Оттогава местните лидери често влизат в конфликт с централната власт в Кишинев за културни политики, икономическо развитие и външни работи.

Изборната победа на Гутул през юни 2023 г. е непризната от Централната избирателна комисия на Молдова поради предполагаеми нарушения при финансирането на кампанията и чужда намеса. Тя беше забранена от заседанията на кабинета и наскоро беше санкционирана от Съединените щати.

Забрана за протести в Турция, на фона на масови демонстрации срещу Ердоган.

🇹🇷 Властите в Турция затвориха основни пътни артерии и наложиха забрана за провеждане на демонстрации в следващите четири дни в опит да потушат избухналите протести заради ареста на Имамоглу, кмет на Истанбул и основен съперник на Ердоган.

Десетки хиляди протестиращи излязоха спонтанно по улиците на най-големия турски град в четвъртък след като чуха новината за ареста. Опозиционният лидер е считан за ключов съперник на дългогодишния президент на страната Реджеп Тайип Ердоган.

В опит да заглуши недоволството държавата затвори важни пътни артерии, ограничи достъпа до водещите социални мрежи и въведе 4-дневна забрана за провеждане на демонстрации. Въпреки нея огромно множество се събра пред полицейския щаб, кметството и централата на Републиканската народна партия в Истанбул.

Един от протестиращите нарече ареста незаконен и неоснователен. „Това не е демокрация. Това е фалшива демокрация. Хората не са заслужили това. Разстроени сме, разбира се. Като хора и ние сме разстроени“, каза той.

Полицията за борба с безредиците блокира всички пътни артерии, водещи до отдела за сигурност на Ватан, където кметът на Истанбул беше отведен след ареста си.

Имамоглу е сред лидерите на опозицията и основен конкурент на Ердоган за президентския пост. Около 100 души, включително кмета на Истанбул и множество други видни политически фигури се озоваха в ареста.

Имамоглу и доближените му са задържани по подозрение в корупция, изнудване и измама и в подпомагане на Кюрдската работническа партия (ПКК), считана за терористична организация от Анкара, Вашингтон и други турски съюзници.

Неправомерният арест на истанбулския кмет се случи на фона на мащабни репресии, които често се определят като политически мотивирани, както и насочени към заглушаване на всички форми на опозиция

Както споделих още вчера в минутите след ареста, на предния ден бакалавърската му степен беше отнета без причина от Истанбулския университет, а тя е необходима за участие в избори според турското законодателство.

Йозгюр Йозел, лидерът на Републиканската народна партия, където членува и арестуваният кмет, повтори критиките към Ердоган, заявявйки че след като е претърпял значителни загуби на местните избори миналата година, турският президент е решил директно да се заеме с Имамоглу, тъй като се е опасявал, че ще изгуби битката за доверието на хората. Йозел описа действията на властите като "опит за преврат".

„Те могат да направят всяко зло. Готови сме на всяко зло, което могат да сторят. Защото е ясно, че въпросът не е политическа борба, а за съществуване или несъществуване на страната“, заяви той.

Министърът на правосъдието Йълмаз Тунч отрече обвиненията и припомни, че съдилищата работят независимо.

„Окачествяването на разследвания, извършени от безпристрастна и независима съдебна система, като преврат или употребата на такива термини е изключително опасно и некоректно“, заяви той.

Министърът на правосъдието заяви, че съдебната система "не получава инструкции от никого".

„Свързването на разследвания и дела, образувани от съдебната власт с нашия президент, е в най-добрия случай самонадеяно и неуместно. Разделението на властите между законодателна, изпълнителна и съдебна  е от съществено значение в нашата страна.“